Знакът равно (=) е най-важният и задължителен символ в цялата работа с Excel. Той е входната врата към автоматичното пресмятане. Без него, всичко, което въведете в клетката, ще бъде третирано от Excel просто като обикновен текст, дори и ако изглежда като перфектна формула.
Когато потребителят започне да пише в дадена клетка, Excel трябва да вземе решение как да третира съдържанието:
Знакът „=“ служи като команда към Excel, която инструктира програмата: „Не показвай това, което съм написал, а изпълни инструкцията и покажи резултата!“
| Вход в Клетката | Резултат в Клетката | Значение |
|---|---|---|
| 5+10 | 5+10 | Въведено като текст; Excel не извършва никакво пресмятане. |
| =5+10 | 15 | Въведено като формула; Excel изпълнява инструкцията. |
| A1+B1 | A1+B1 | Въведено като текст; без пресмятане. |
| =A1+B1 | (Резултатът от събирането на A1 и B1) | Въведено като формула; Excel събира стойностите в клетките. |
Най-честата грешка при начинаещите потребители е, когато се опитват да въведат числова формула или функция (напр. =10+5), но забравят да сложат знака „=“ отпред.
За да започнете ефективна работа с формули в Excel, трябва да превърнете използването на знака „=“ в инстинкт. Това е първата и най-важна стъпка към създаването на автоматизирани таблици.
След като вече знаете, че всяка сметка в Excel започва със знака „=“ (Равно) (Глава 9), е време да приложим този принцип в действие с основните аритметични операции. Те са фундаментът на всяка таблица и работата с формули.
Събирането и изваждането са най-лесните и най-често използваните аритметични операции, които можете да извършвате в Excel. В контекста на електронната таблица, тези операции се представят със стандартните математически символи, но се прилагат не само върху числа, а най-вече върху адреси на клетки, което е ключът към автоматизацията.
Събирането се извършва със знака плюс (+).
Можете да използвате Excel като обикновен калкулатор, като въвеждате числата директно във формулата. Excel моментално извършва пресмятането и показва крайния резултат в клетката.
Пример: =100+50+15
Резултат: 165
Приложение: Този метод е полезен за бързи, еднократни пресмятания или за въвеждане на константи, които не се очаква да бъдат променяни често.
Това е стандартният и най-ефективен начин за работа с формули в Excel. Вместо да въвеждате числата, Вие посочвате адресите (координатите) на клетките, чиито стойности искате да съберете.
Пример: Ако A1 е 100, а B1 е 50, формулата за събиране в клетка C1 ще бъде: =A1+B1
Резултат: 150
Предимство: Основното предимство тук е динамичността. Благодарение на Относителната Референция (виж 3.3 Адрес на Клетката), ако промените стойността в A1 от 100 на 200, резултатът в C1 автоматично ще се актуализира на 250 без да е необходимо да редактирате формулата.
Excel позволява свободно комбиниране на адреси на клетки с директно въведени числа (константи).
Пример: =A1+B1+25 (където 25 е някаква фиксирана такса, която не е в клетка).
Изваждането се извършва със знака минус (-).
Подобно на събирането, можете да използвате директни числа.
Пример: =100-25
Резултат: 75
В този случай, редът на адресите е важен, тъй като резултатът може да бъде отрицателно число. Винаги поставяйте адреса на клетката с намаляемото (това, от което изваждате) пред знака минус.
Пример: Ако A2 е 500 (Общ Доход), а B2 е 150 (Общ Разход), формулата за изваждане в C2 ще бъде: =A2-B2
Резултат: 350 (Чиста Печалба).
Въпреки че събирането с оператора + работи отлично за две-три клетки, когато трябва да съберете голям брой клетки в диапазон (напр. от A1 до A50), ръчното въвеждане на =A1+A2+A3... е изключително неефективно и води до грешки.
За събиране на диапазон винаги използвайте функцията SUM (СУМ), която е предназначена за тази цел и ще бъде разгледана подробно в следващите глави. Тя е много по-бърза и надеждна.
Пример с функция SUM: =SUM(A1:A50)
Използването на знаците + и - за прости изчисления е бърз и надежден начин да започнете работа с формули.
След като вече сте усвоили основните операции за добавяне и премахване на стойности, е време да се запознаете с операторите за мащабиране на данни – Умножение и Деление. Те са незаменими за пресмятане на проценти, маржове, средни стойности и всякакви пропорционални изчисления във вашата Excel таблица.
В математиката използваме знака „x“ или „.“ за умножение. В Excel и всички компютърни програми, които работят с формули, операторът за умножение е звездичката (*).
Можете да умножавате числа директно, без да използвате референции към клетки.
Пример: =5*12
Резултат: 60
Това е най-важният и най-често използваният метод. Умножавате стойността в една клетка по стойността в друга. Този метод е задължителен, ако искате да прилагате Динамично Адресиране, за да може формулата да се преизчислява автоматично при промяна на изходните данни.
Пример за Обща Стойност: Ако A1 е 10 (Количество), а B1 е 50 (Цена), формулата за Обща Стойност в C1 ще бъде: =A1*B1
Приложение за Процент (ДДС): Умножението се използва и за прилагане на процент. Ако клетка D1 съдържа 20% (ДДС), формулата за изчисляване на ДДС върху цената от B1 ще бъде: =B1*D1.
Критично За Проценти: Когато умножавате цяла колона по една фиксирана процентна ставка, е задължително да използвате Абсолютна Референция за клетката с процента (напр. =B1*$D$1). Това гарантира, че при копиране надолу формулата ще се адаптира за всеки нов ред, но винаги ще сочи към една и съща фиксирана процентна стойност.
За разлика от събирането, което има функция SUM, Excel няма директна операция за умножение на целия диапазон (т.е. A1*A2*A3...), но за тази цел може да използвате функцията PRODUCT, която изпълнява тази роля. Тя е полезна при сложни статистически изчисления или изчисляване на факториели.
Пример: =PRODUCT(A1:A10) - Умножава всички числа от A1 до A10.
Делението се извършва със знака наклонена черта (/) и се използва за изчисляване на дялове, съотношения и средни стойности.
Използва се за бързо пресмятане на коефициенти и съотношения.
Пример: =100/4
Резултат: 25
Използва се за изчисляване на средни стойности или дялове.
Пример: Ако A2 е 1000 (Общ Доход), а B2 е 10 (Брой Продажби), формулата за изчисляване на Среден Доход на Продажба в C2 ще бъде: =A2/B2
При деление е важно да се отбележи един специфичен и много често срещан проблем: деление на нула. Това е абсолютно забранено в математиката и води до грешка в Excel.
Умножението и делението, заедно със събирането и изваждането, формират цялата основа на аритметичните формули в Excel.
Въпреки че вече знаете как да събирате клетки една по една с оператора плюс (+) (напр. =A1+A2+A3), този метод е много бавен и неефективен, когато трябва да съберете десетки или стотици стойности.
Функциите (functions) са предварително написани във формули, които ви спестяват време и опростяват сложни изчисления. И функцията SUM() е най-голямата сред тях, тъй като е в основата на всяка таблица с финансови или количествени данни.
Функцията SUM (която на български е СУМ) е създадена с една-единствена цел: бързо събиране на диапазон от числа. Тя е ключовият инструмент за работа с Excel, когато трябва да получите крайни общи суми.
Какво прави: Събира всички числови стойности, които се намират в рамките на посочен от вас диапазон (група от клетки) или комбинация от клетки.
Както всяка функция в Excel, SUM следва строго определен синтаксис, който задължително започва със знака = (равно):
=SUM(число_1; число_2; ...)Функцията SUM дава възможност за сумиране на няколко различни елемента едновременно, като комбинирате последователни и непоследователни данни в рамките на една формула:
Диапазонът винаги се обозначава с адреса на първата клетка и адреса на последната клетка, разделени с двоеточие (:).
Можете да включите в една SUM функция няколко клетки или диапазона, които не са един до друг. Те се разделят със запетая (,) или точка и запетая (;) в зависимост от настройките на Вашия Excel (стандартно е „;“).
Използването на SUM за диапазони вместо оператора + е критично за създаването на устойчиви формули:
Най-лесният начин да въведете диапазон в SUM е чрез маркиране с мишката:
Със SUM вие вече можете да извършвате едни от най-фундаменталните и често срещани Excel формули за събиране.
След като вече можете да пишете формули в Excel (като =А1+В1 или =SUM()), е време да научите как да ги прилагате към стотици редове без да пишете една и съща формула отново и отново. Този принцип, наречен копиране на формули, е в основата на бързата и ефективна работа с Excel.
Дръжката за Запълване (Fill Handle) е малък, но изключително мощен инструмент, който ви позволява да копирате съдържание (текст, числа, дати, формули) от една клетка към съседни клетки само чрез влачене.
Дефиниция: Дръжката за Запълване представлява малко, зелено квадратче, което се появява в долния десен ъгъл на всяка селектирана клетка или диапазон от клетки.
Използването на Дръжката за Запълване за копиране на формули е един от най-често срещаните и спестяващи време методи в Excel.
Процес:
Ако вашата таблица има стотици редове, влаченето надолу може да отнеме време. Excel предлага още по-бърз метод, който работи при условие, че имате непрекъсната колона с данни вляво:
Дръжката за Запълване се използва и за бързо създаване на поредици от данни, без да се налага ръчно писане (както научихме в Глава 4.1):
AVERAGE изпълнява две действия едновременно, като по този начин спестява писането на две отделни стъпки:
Формула:
Средна Стойност = Сбор на всички стойности / Брой на стойностите
Синтаксисът на AVERAGE() е идентичен с този на SUM():
= AVERAGE(число1;[число2];[диапазон])| Елемент | Описание |
|---|---|
| =AVERAGE | Започва функцията. |
| (A2:A10) | Диапазон от клетки, чиято средна стойност търсим. |
| (A2, B5, C7) | Непоследователни клетки, чиято средна стойност търсим. |
Пример: Ако колона съдържа Месечните Продажби на магазин за 10 месеца (D2:D11), за да намерите средномесечните продажби, формулата ще бъде:
=AVERAGE(D2:D11)Това е най-важната разлика между AVERAGE() и ръчното изчисление на средната стойност:
Ако в диапазона D2:D11 има 10 клетки, но една от тях (D5) е празна, AVERAGE ще раздели сбора само на 9 (броя на клетките, които съдържат число). Ако обаче клетка D5 съдържа числото нула (0), AVERAGE ще раздели сбора на 10, тъй като нулата се брои за валидна стойност.
Това поведение е изключително полезно, тъй като гарантира, че ако просто още не сте въвели данни (празна клетка), те няма да повлияят на изчислената средна стойност.
Както споменахме, AVERAGE е една от функциите, скрити зад бутона Автосума (∑):
Функциите MIN (Минимум) и MAX (Максимум) са жизненоважни инструменти за бърз статистически анализ. Те позволяват с едно движение да откриете най-ниската и най-високата стойност в голям диапазон от числа, без да се налага ръчно сортиране или преглеждане на данните.
Тези функции са особено полезни за:
Функцията MAX() връща най-голямата (максимална) числова стойност в даден набор от данни.
Синтаксисът е прост и следва логиката на и AVERAGE():
=MAX(число1; [число2]; [диапазон])| Елемент | Описание |
|---|---|
| =MAX | Започва функцията. |
| (B2:B50) | Диапазонът от клетки, в който търсим най-високата стойност. |
Пример: Ако колона H съдържа сумите дадени от 50 човека (H2:H51), за да намерите най-високата сума задавате формулата:
=MAX(H2:H51)
Функцията MIN() връща най-малката (минимална) числова стойност в даден набор от данни.
=MIN(число1; [число2]; [диапазон])| Елемент | Описание |
|---|---|
| =MIN | Започва функцията. |
| (C2:C30) | Диапазонът от клетки, в който търсим най-ниската стойност. |
Пример: Ако колона H съдържа сумите дадени от 50 човека (H2:H51), за да намерите най-ниската сума задавате формулата:
=MIN(H2:H51)
Тези функции имат същите „интелигентни“ правила, които видяхме при AVERAGE():
Както и SUM и AVERAGE, тези две функции са достъпни чрез падащото меню на бутона Автосума (∑) в раздел Начало. Това позволява да ги вмъкнете бързо, без да ги пишете ръчно.
Досега работихме само с аритметични и статистически операции – сумиране, изваждане, намиране на средна стойност. Сега преминаваме към Логическите Функции. Те са най-мощната част на Excel, тъй като Ви позволяват да взимате автоматични решения въз основа на условията във вашата електронна таблица.
Функцията IF (Ако) е основата на това логическо мислене. Тя кара Excel да отговаря на въпроса: „Ако нещо е вярно, направи X. Ако не е вярно, направи Y.“
IF е като светофар за вашите данни. Тя тества дадено условие и има два възможни резултата: Вярно (True) или Невярно (False).
Функцията IF има три задължителни части, или аргумента (arguments), които се разделят с точка и запетая ():
=IF(Логически_Тест ; Стойност_ако_Вярно ; Стойност_ако_Невярно)| Позиция | Аргумент | Описание |
|---|---|---|
| 1 | Логически_Тест | Това е въпросът, на който Excel трябва да отговори с ДА или НЕ. Винаги съдържа сравнение (напр. A1 > 100). |
| 2 | Стойност_ако_Вярно | Резултатът, който се показва, ако Логическият Тест е ВЕРЕН (True). |
| 3 | Стойност_ако_Невярно | Резултатът, който се показва, ако Логическият Тест е НЕВЕРЕН (False). |
За да работи Логическият Тест, той винаги трябва да използва един от следните оператори за сравнение (Comparison Operators):
| Оператор | Как се Чете | Пример за Логически Тест |
|---|---|---|
| = | Равно на | A2 = „Приключено“ |
| > | По-голямо от | B5 > 500 |
| < | По-малко от | C10 < 0 |
| >= | По-голямо или равно на | D3 >= 18 |
| <= | По-малко или равно на | E7 <= 10 |
| <> | Не е равно на | F1 <> 1 |
Преди да напишете формулата, трябва да дефинирате въпроса си.
Пример: Искате да видите дали един студент е Издържал или е Скъсан въз основа на резултат в клетка B2 (където 50 е границата за издържане).
Цялата Формула, която въвеждате в Excel:
=IF(B2>=50; "Издържал"; "Скъсан")С тази функция Excel вече може автоматично да попълни цяла колона с оценки, без да се налага ръчно да въвеждате „Издържал“ или „Скъсан“ за всеки студент.
В този пример ще използваме функцията IF за да категоризираме набор от данни като „Големи“ или „Малки“ въз основа на една проста граница: числото 100. Този тип автоматична категоризация е фундаментален за създаването на отчети и анализи в Excel.
Имате колона В с различни месечни продажби. Искате в съседната колона С автоматично да се появи етикет:
Ще построим функцията IF в клетка С2, която ще тества стойността в клетка В2.
| Аргумент | Въпрос / Стойност | Израз в Excel |
|---|---|---|
| 1. Логически Тест | В2 по-голямо ли е от 100? | B2 > 100 |
| 2. Стойност_ако_Вярно | Ако е ДА (продажбата е > 100). | "Голяма Продажба" |
| 3. Стойност_ако_Невярно | Ако е НЕ (продажбата е <= 100). | "Малка Продажба" |
Цялата Формула:
Формулата, която трябва да въведете в клетка C2, е:
=IF(B2>100; "Голяма Продажба"; "Малка Продажба")
Обърнете внимание на двойните кавички (“”), които са използвани около текстовите резултати ("Голяма Продажба" и "Малка Продажба").
Ключово Правило: Всеки път, когато резултатът, който искате да се появи от функция IF, е текст, той трябва да бъде ограден в двойни кавички. Excel ги използва, за да разбере, че това не е друга формула или име на клетка, а обикновен, буквален текст, който трябва да бъде показан.
Ако резултатът е число (напр. 0 или 1) или друга формула (напр. A2+5), не се използват кавички.
Вече сте научили за Дръжката за Запълване (Fill Handle) в Глава 12. Това е мястото, където тя може да се използва:
Excel автоматично ще промени логическия тест за всеки ред:
По този начин, IF комбиниран с автоматичното копиране, Ви позволява да обработите хиляди записи за секунди.