Замисляли ли сте се как работят мобилните приложения, уеб сайтовете или дори любимите ви онлайн игри?
Как успяват да обменят информация помежду си толкова бързо и точно? Зад всичко това стои технология, наречена API.
В тази статия ще разгледаме по достъпен и разбираем начин какво представлява API, защо е толкова важно и как различните приложения обменят информация помежду си благодарение на него.
Какво е API?
API е съкращение от английското Application Programming Interface, което на български може да се преведе като „интерфейс за програмиране на приложения“.
Макар на пръв поглед да звучи сложно, API всъщност изпълнява ролята на посредник, който улеснява комуникацията между различни софтуерни приложения.
Представете си, че сте в ресторант. Вие сте клиентът (т.е. приложението, което има нужда от информация), кухнята е сървърът (където се обработват и съхраняват нужните данни), а сервитьорът е API-то.
Менюто в този случай е документацията на API - то показва какво можете да „поръчате“, тоест каква информация е налична и какви действия можете да предприемете.
Вие си избирате ястие от менюто и правите поръчка чрез сервитьора (API), който отнася заявката до кухнята и след това ви връща ястието.
По същия начин API-то получава заявка от приложението, изпраща я към сървъра и връща резултат в подходящ и разбираем формат.
Важно е да подчертаем, че клиентът (приложението) не се интересува как точно се приготвя храната (обработката на данните) - важното е, че получава готов резултат.
Същото се случва и при използването на API - потребителят или приложението не вижда какво се случва „зад кулисите“, а само получава нужната информация бързо и ефективно.
Това улеснява изключително много работата на разработчиците, защото им позволява да използват готови услуги, вместо да изграждат всичко от нулата.
Как работи API на практика?
API-тата определят набор от правила, чрез които различни приложения комуникират помежду си.
Те задават какъв тип заявки (например: търсене на информация, записване на нови данни, обновяване на съществуващи данни и др.) могат да се изпращат към сървъра, какви параметри трябва да съдържат тези заявки и в какъв формат ще бъде върната информацията.
Обикновено този формат е JSON - структуриран и лесен за разбиране както от машини, така и от хора.
Когато едно приложение иска да извлече или изпрати данни, то изпраща заявка към определен адрес (URL), който е част от API-то.
Тази заявка съдържа необходимата информация, като тип на действието (например: „вземи информация“ или „запиши нова поръчка“) и допълнителни параметри (като име на град, ID на потребител и др.).
Пример: когато използвате приложение за времето, то изпраща заявка към метеорологичен сървър чрез API с въпрос от типа: „Какво е времето във Варна?“. API-то получава тази заявка, обработва я и връща отговор под формата на данни - температура, вятър, влажност и прогноза за следващите дни.
Всичко това се случва за части от секундата, а вие виждате резултата визуализиран удобно на екрана на телефона или компютъра си.
Този процес е напълно автоматизиран и се случва „зад кулисите“ без потребителят да прави нищо освен да отвори приложението.
Именно това прави API-тата толкова ценни - те позволяват бърз и сигурен обмен на данни между различни системи и приложения.
Разновидности на API
Съществуват различни видове API според това къде и как се използват:
Web API
Най-често използваните - те позволяват на уеб и мобилни приложения да комуникират със сървъри чрез интернет.
Web API изпраща и получава информация чрез HTTP заявки - същия протокол, който използват уеб сайтовете.
Това означава, че едно мобилно приложение, например приложение за поръчка на храна, може да изпрати заявка до сървър с информация за избраното меню и адрес за доставка, а сървърът връща потвърждение и статус на поръчката.
Web API е основният начин, по който съвременните уеб услуги обменят данни, независимо дали става дума за банкиране, пътувания, социални мрежи или онлайн пазаруване.
Library API
Позволяват на програмистите да използват готови функции от библиотеки в техния код.
Това значи, че вместо да пишат сами сложни алгоритми или функционалности, те могат да сложат наготово вече съществуващи такива чрез API.
Например, ако програмист иска да включи обработка на изображения в своето приложение, той може да използва библиотека с вградена функция за това, като я извика чрез съответния API.
Това спестява време, намалява риска от грешки и прави разработката по-ефективна.
Operating System API
Такива като Windows API, които позволяват на програми да взаимодействат с операционната система.
Това означава, че ако дадена програма иска да отвори файл, да възпроизведе звук или да създаде прозорец на екрана, тя използва съответния API на операционната система, за да подаде тази заявка.
По този начин програмистите не е нужно да знаят как точно работи хардуерът - те просто използват функциите, които операционната система им предлага чрез API.
Това осигурява стабилност, сигурност и съвместимост между различните програми и устройствата, на които се изпълняват.
Защо API е важно?
API е основата на дигиталния свят. То е „скритата връзка“ между приложенията и системите, която позволява всичко да работи гладко и синхронизирано. Без него:
- Приложенията не биха могли да обменят информация помежду си.
- Нямаше да можем да влизаме в сайтове чрез профила си от Google или Facebook, тъй като тези функционалности се осъществяват чрез API връзки.
- Онлайн магазините нямаше да могат да показват наличности в реално време или да проверяват статуса на поръчки и доставки.
API прави възможна интеграцията между различни системи. Например, когато онлайн магазин използва куриерска услуга като Speedy или Еконт, той може автоматично да създаде товарителница и да проследи пратката, без служителят да я въвежда ръчно - всичко това се случва благодарение на API интеграция между двете системи.
Освен това API позволява гъвкавост - фирмите могат да използват услуги на трети страни (като системи за плащане, доставки, анализи и маркетинг), без да се налага да ги разработват от нулата.
Това спестява време, ресурси и създава по-добро потребителско преживяване.
Реални примери от ежедневието
- Влизане с Facebook или Google: Когато се логвате в ново приложение с Google акаунта си, то използва Google API, за да получи нужната информация за вас.
- Карти и навигация: Приложения като Glovo или eBag използват API на Google Maps, за да ви покажат пътя на доставката.
- Плащания: Онлайн магазини използват API на платежни системи като PayPal или Stripe, за да приемат плащания.
Как се създава API?
Създаването на API започва с решението каква информация ще се обменя между приложенията.
Програмистите описват какви данни ще се подават към сървъра (например име, имейл, поръчка) и какъв отговор трябва да се върне (например потвърждение, резултат или грешка).
Това описание включва какви действия са позволени, какви параметри се очакват и как изглежда отговорът.
За уеб API най-често се използва формат JSON - той наподобява таблица, в която всяка стойност си има име (ключ) и съответна информация (стойност).
За да бъде API-то ясно и удобно за използване от други програмисти, се използват специални инструменти като OpenAPI или Swagger.
Те позволяват да се документират всички функции и заявки по структуриран начин, така че всеки, който използва API-то, да знае какво може да прави с него и как точно да го направи.
В някои случаи тези инструменти дори създават автоматично примерен код или тестване на заявките.
Безопасност и контрол
API-тата имат нужда от защита. Ако всеки може да ги използва свободно, това може да доведе до злоупотреби.
Затова API-тата често изискват ключ (API key) или токен (token) за достъп. Така се гарантира, че само оторизирани приложения могат да ги използват.
API е невидимата нишка, която свързва приложенията и ги кара да работят заедно. Без него светът на технологиите щеше да бъде хаотичен и ограничен.
Благодарение на API, различни приложения могат да обменят информация, да си помагат и да създават по-добро преживяване за потребителите.