Програмирането със сигурност не е лесно и са необходими множество редове изписан работещ код. Всеки един програмист със започването на първия ред, например 
….
би бил безкрайно щастлив, ако до изписването на последния таг успее да създаде код без бъгове и грешки. В един измислен свят това може и да е възможно, но не така се случва в реалността и всеки един девелъпър ще го потвърди. Съществуват методи, които помагат на програмистите в писането на код. Ето някои от тях:

  • Rubber duck – това е метод, при който програмиста дълго време се вглежда в своя код от горе до долу 5, 10 или 15 пъти и не успява да види онази липсваща запетая, която „чупи“ всичко, първата реакция би била да се обърне към колегата, който стои на съседното бюро, обяснявайки му ред по ред написаното. В един момент, четейки кода тя изплува на ред 589. Ура! Е отсрещната реакция може да е подсмихване, как е пропусната тази елементарна грешка, но е налице вече работещ код. Как гуменото пате би помогнало? Следващия път, когато достигнете до задънена улица, се обърнете към патето. То също няма да ви даде отговор, затова може да изчетете своя код пред него.
  • Pair programming – това е метод, при който двама девелъпъри работят заедно. Какво имаме предвид? Единият програмист играе ролята на писател, а другия на наблюдател или навигатор, който следи всеки ред написан код. В случая, за да не губят концентрация девелъпърите разменят често ролята си. Наблюдателят обмисля и предлага идеи за насочване на работата, така водача съсредоточава цялото си внимание към текущото изпълнение на задачата. 
  • Think aloud – при този метод програмистите мислят на глас, докато изпълняват определена задача. Работейки по даден проект те изговарят всичко на глас включително докато мислят, пишат или гледат нещо.   

Съществуват още множество методи като Walk Through, Eureka Effect, Socratic Method, които подпомагат работата на програмистите. Въпреки това не е гарантирано, че прилагайки ги ще пише код без грешка, но със сигурност улесняват работата.