Модерните технологии, които използваме всеки ден - от приложенията в телефона ни до системите с изкуствен интелект - са възможни благодарение на основите, положени още в зората на програмирането.
Езици за програмиране като Python, JavaScript и Java са изключително популярни днес, но знаеш ли кои са били техните предшественици?
В тази статия ще се върнем назад във времето, за да видим кои са едни от първите езици за програмиране и дали те все още намират приложение.
Какво представляват езиците за програмиране?
Преди да навлезем в историята, нека си припомним какво е език за програмиране.
Това е начин да казваме на компютрите какво да правят, чрез писане на инструкции, които те могат да разберат и изпълнят.
Независимо дали създаваме игра, приложение или програма за анализ на данни, езикът за програмиране е основният инструмент, с който го правим.
Ниско и високо ниво на езиците за програмиране
Езиците за програмиране могат да се разделят на два основни вида: ниско ниво и високо ниво.
Езиците от ниско ниво, като машинния код и асембли, са близо до начина, по който работи компютърният хардуер. Те дават пряк достъп до паметта и процесора, но са по-трудни за разбиране и писане.
От друга страна, езиците от високо ниво, като Python, Java и C++, използват по-разбираема и структурирана синтактична форма.
Те са много по-лесни за научаване и използване, което ги прави предпочитани за съвременното програмиране.
Именно с такива езици се създават повечето приложения и уебсайтове, които използваме всеки ден.
Първите езици за програмиране
1. Машинен код и езикът на Ада Лъвлейс (1840-те години)
През 1840-те Ада Лъвлейс създава първия алгоритъм за изчислителна машина, известна като Аналитичната машина на Чарлз Бабидж.
Макар тя никога да не е била построена, алгоритъмът ѝ се счита за първата компютърна програма.
Ада е смятана за първия програмист в света, защото предвижда, че машините могат да изпълняват не само изчисления, но и сложни логически операции.
Нейните идеи полагат основите на програмирането още преди появата на електронни компютри.
2. Конрад Цузе и Plankalkül (Планкалкюл) (1940-те години)
През 1940-те години германският инженер Конрад Цузе създава първия език за програмиране от високо ниво - Plankalkül (Планкалкюл).
Разработен по време на Втората световна война, този език е предназначен за описание на алгоритми и логически структури, необходими за автоматизирана обработка на данни.
Макар и да не е бил използван активно по онова време заради историческите условия и липсата на подходящ хардуер, Plankalkül поставя основите на много от идеите, използвани по-късно в съвременните езици за програмиране.
3. Assembly (Асембли)
Асембли е един от езиците от най-ниско ниво за програмиране и се появява през 1949 година.
Той позволява директно управление на хардуера и процесора.
Макар че днес рядко се използва за създаване на цели приложения, асембли все още намира приложение в създаване на драйвери, вградени системи и операционни системи, където се изисква максимален контрол върху машината.
4. Fortran (1957)
Фортран (от „Formula Translation“) е създаден от IBM и е един от първите езици за програмиране от високо ниво.
Той е създаден за научни изчисления и инженерни задачи.
Удивително, но Fortran все още се използва в някои научни и инженерни среди, особено където има огромни масиви от съществуващ код.
В последните си версии, като Fortran 2008 и Fortran 2018, езикът поддържа модерни концепции като обектно-ориентирано програмиране и паралелна обработка на данни.
5. Lisp (1958)
Lisp също е сред най-ранните езици за програмиране и остава активен в академични среди и изследвания.
Той е създаден за изследвания в областта на изкуствения интелект и има много различна структура в сравнение с повечето езици.
Lisp и до днес се използва, макар и в по-нишови проекти и академични среди.
Интересен факт е, че той въвежда идеята за „ garbage collection“ - автоматично управление на паметта, което по-късно става стандарт в много съвременни езици.
6. COBOL (1959)
COBOL (COmmon Business-Oriented Language) е създаден за нуждите на бизнеса и администрацията.
Той е изключително ясен и четим, почти като английски език.
Въпреки възрастта си, COBOL все още работи в банкови системи, държавна администрация и застрахователни компании.
Много от старите системи са писани на COBOL и се поддържат и до днес.
7. ALGOL (1958–1960)
ALGOL (Algorithmic Language) е език, който оказва огромно влияние върху по-късните езици за програмиране, включително C, Pascal и дори Java.
Въпреки че самият ALGOL вече не се използва активно, идеите и структурата му са в основата на съвременното програмиране.
Интересен факт е, че ALGOL е първият език, използван за описване на алгоритми в академични публикации, което го прави „официален език“ на компютърните науки през 60-те години.
8. BASIC (1964)
BASIC (Beginner's All-purpose Symbolic Instruction Code) е създаден, за да бъде лесен за научаване от начинаещи.
В миналото е бил особено популярен в образованието и домашните компютри.
Днес съществуват съвременни варианти като Visual Basic, който все още се използва в някои среди, особено в офис автоматизация и малки бизнес приложения.
9. PL/I (1964)
PL/I е създаден от IBM с цел да обедини възможностите на научното програмиране и бизнес програмирането в един език.
Въпреки, че не се използва масово днес, той е бил важен етап в развитието на многофункционалните езици.
Някои негови концепции и синтаксис по-късно оказват влияние върху други популярни езици като C и Pascal.
10. Simula (1967)
Simula е смятан за първия обектно-ориентиран език за програмиране.
Той въвежда концепции като класове и обекти, които по-късно са възприети от езици като C++ и Java.
Макар и остарял, неговото влияние е изключително силно.
Simula е разработен в Норвегия и първоначално е бил използван за симулации, откъдето идва и името му.
Със своя нов подход към моделирането на обекти, той поставя основите на съвременната обектно-ориентирана концепция (начин на мислене и организация в програмирането).
11. Smalltalk (1972)
Smalltalk е друг език, който популяризира обектно-ориентираното програмиране.
Той предлага изцяло нов начин на мислене в програмирането и е вдъхновение за развитието на много съвременни езици и графични потребителски интерфейси.
Smalltalk е също така един от първите езици, в които всичко е обект, включително и числата, което е революционна концепция за времето си.
Благодарение на това той оказва сериозно влияние върху развитието на езици като Ruby, Python и дори JavaScript.
Какво можем да научим от историята?
Запознаването с историята на езиците за програмиране ни дава по-добро разбиране за това как се развива тази област.
Също така ни помага да оценим по-добре инструментите, с които работим днес, и да разберем защо са създадени точно по този начин.
Ако тепърва започваш да учиш програмиране, не е нужно да започваш с Fortran или COBOL.
Но е полезно да знаеш откъде идват JavaScript или Python. Много от концепциите, които срещаш днес, са заимствани или еволюирали от тези ранни езици.
Ако искаш да направиш първите си стъпки в програмирането, разгледай курсовете по програмиране на Advance Academy. Там ще научиш как се използват най-актуалните езици за програмиране, какви са техните приложения и как се създават реални проекти с тях.
