Процес по Quality Assurance - какви са стъпките за откриване на бъгове?

Процес по Quality Assurance - какви са стъпките за откриване на бъгове
  • 300 преглеждания

Quality Assurance специалист стана много популярна професия в последните години. Вече всички знаят, че основната дейност на това професионално направление е откриването на грешки (бъгове) при разработката на софтуерни продукти. Но… как всъщност се откриват тези проблеми на практика?

Днес ще разгледаме задълбочено сферата на осигуряването на качеството (QA), като ще се фокусираме върху основните стъпки за откриване на грешки. Независимо дали сте начинаещ в областта, QA специалист, който иска да усъвършенства уменията си, или човек с интерес към ИТ сферата, тази статия е за вас.

Разбиране на основите на QA

Quality Assurance е системен процес, чиято цел е да се гарантира, че даден продукт или услуга отговаря на предварително определени стандарти за качество. В света на разработката на софтуер QA играе ключова роля за осигуряването на гладкото и ефективно функциониране на софтуерните продукти, като се работи в посока възможно най-доброто преживяване за потребителя.

Ролята на QA специалиста

Като QA специалист основната ви цел е да разпознавате и отстранявате проблеми, преди продуктът да достигне до крайния потребител. Това включва задълбочен процес на планиране, изпълнение и оценка на различни тестове, за да се открият всякакви грешки, недостатъци или дефекти в софтуера.

Повече можете да разберете в статията ни: Въведение в Quality Assurance. Каква е ролята на QA инженера и кои са нужните качества за кариерен успех? 

Стъпки за откриване на грешки

Разбиране на изискванията

Първата стъпка в QA е да се разберат добре изискванията и целите на съответния софтуерен продукт. Това включва не само техническите спецификации, но и очакванията на потребителите и стандартите от страна на бизнеса. Ясното разбиране на това, което софтуерът трябва да прави, поставя основите на ефективното откриване на грешки.

Разработване на план за тестване

След като изискванията са ясни, следващата стъпка е да се разработи цялостен план за тестване. Този план очертава QA стратегията, включително видовете тестове, които ще се провеждат, средата за тестване, необходимите ресурси и сроковете. Той служи като основа за целия процес по осигуряване на качеството.

Създаване на тестови казуси и тестови сценарии

Въз основа на плана за тестване QA специалистите създават подробни тестови случаи и сценарии. Това са специфични условия или последователности от събития, предназначени за тестване на различни аспекти на софтуера. Те помагат за разкриване на грешки чрез симулиране на реална дейност.

Изпълнение на тестовете

След като имате тестови случаи, следващият етап е изпълнението на тези тестове. Това може да се извърши ръчно (Manual QA) или с помощта на инструменти за автоматизирано тестване (QA Automation). При ръчното тестване търпението и внимателното отношение към детайлите са от съществено значение. За автоматизираното тестване е нужно развиването на умения в инструментите за QA Automation и писането на скриптове. Целта тук е систематично да се работи по тестовите случаи, като внимателно се наблюдава състоянието на софтуера при различни условия.

Регистриране и управление на грешки

Когато даден тестови случай се провали, това е възможен сигнал за грешка. QA специалистите вписват тези случаи в система за проследяване на грешки, като подробно описват проблема. Когато регистрират тези грешки, трябва да са ясни и точни в описанията си. Включват се стъпките за възпроизвеждане на грешката, очакваните спрямо действителните резултати и всички съответни снимки на екрана или записи. Тази информация е от решаващо значение за програмистите, за да разберат и отстранят грешката. Доброто докладване на грешки ускорява процеса на разрешаване.

Повторно тестване и тестване за регресия

След като бъговете бъдат отстранени, Quality Assurance специалистите тестват отново конкретната функция, за да се уверят, че проблемите са разрешени. Освен това се провежда регресионно тестване, за да се гарантира, че новите промени не са повлияли неблагоприятно на съществуващите функционалности.

Тестване на производителността

Освен функционалното тестване, от съществено значение е и тестването на ефективността. При него се проверява дали софтуерът може да се справи с високи натоварвания, как се представя при стрес и дали е мащабируем според нуждите на потребителите.

Тестване за приемане от потребителя (User Acceptance Testing)

Това е последната фаза на тестването, при която действителните потребители или заинтересованите страни потвърждават цялостния бизнес поток. UAT гарантира, че софтуерът отговаря на бизнес изискванията и е готов за внедряване.

Всички тези стъпки можете да научите на практика в курса на Advance Academy Quality Assurance – Ниво Junior - първо ще се запознаете в дълбочина с теорията зад софтуерното тестване, а след това ще имате възможност да упражните наученото в реална работна среда с нашия Bootcamp.

Видове Бъгове в Quality Assurance

  • Функционални грешки (Functional Bugs): Те са най-често срещаните и се появяват, когато софтуерът се държи различно от очакваната функционалност.
  • Грешки в производителността (Performance Bugs): Възникват, когато софтуерът реагира бавно или неефективно при определени условия.
  • Грешки на съвместимостта (Compatibility Bugs): Откриват се, когато софтуерът не работи правилно на различен хардуер, операционни системи или в комбинация с друг софтуер.
  • Грешки в сигурността (Security Bugs): Те са сериозни бъгове, които разкриват уязвимости, потенциално водещи до неупълномощен достъп или нарушаване на сигурността на данните.
  • Грешки в ползваемостта (Usability Bugs): Засягат потребителското изживяване, като често правят софтуера труден или неприятен за използване.
  • Грешки в интерфейса (Interface Bugs): Включват несъответствия или проблеми в потребителския интерфейс, като например неправилно подредени елементи или сгрешена навигация.
  • Логически грешки (Logical Bugs): Те се дължат на грешки в логиката на кода, които водят до неправилни операции или резултати.

Разбирането на тези различни видове грешки е от съществено значение за QA специалистите, за да могат ефективно да идентифицират и да се справят с проблемите при разработването на софтуер, като гарантират стабилен и удобен за потребителите продукт.

Основи на QA: Най-добри практики

Непрекъснато обучение: ИТ сферата е динамична. Продължавайте да се запознавате с нови инструменти за тестване, методологии и тенденции в индустрията.

Умения за решаване на проблеми: Развиването на силни умения за решаване на проблеми помага за установяване причината за грешките и за творческо мислене как те могат да се проявят.

Внимание към детайлите: Внимателното наблюдение и документиране на грешките може значително да подобри качеството на софтуерния продукт.

Сътрудничество: Ефективната комуникация с програмистите, мениджърите и членовете на екипа е от ключово значение за успешния процес на осигуряване на качеството.Това сътрудничество често води до по-ефективно откриване и разрешаване на грешки.

Адаптивност: Бъдете отворени за адаптиране на подхода си към тестването в зависимост от нуждите на проекта. Гъвкавостта е от ключово значение в динамичната среда на разработката на софтуер.

Quality Assurance е важен, но често подценяван аспект от разработването на софтуер. Това е вълнуваща и предизвикателна област, която предлага огромни възможности за обучение и развитие.

Успешното откриване на грешки е комбинация от технически умения, внимание към детайлите, аналитично мислене и ефективна комуникация. Става въпрос за задълбочено разбиране на софтуерния продукт, предвиждане на поведението на потребителите и задълбоченост в подхода ви за тестване. С практика, търпение и усет към детайлите можете да станете опитни в откриването на грешки и да осигурите предоставянето на висококачествени софтуерни продукти.